Направо към съдържанието

Андрей Курков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Курков
Андрей Юрьевич Курков
украински писател
На Панаира на книгата във Виена през 2022 г.
На Панаира на книгата във Виена през 2022 г.

Роден
23 април 1961 г. (63 г.)

Националност СССР
 Украйна
Литература
Жанровепроза
Семейство
СъпругаЕлизабет Шарп
Деца3

Уебсайт
Андрей Курков в Общомедия

Андрей Юревич Курков (на украински: Андрі́й Ю́рійович Курко́в; на руски: Андре́й Ю́рьевич Курко́в) е украински писател, преподавател и кинематограф.

Известен е със своя мисъл, свързана с писането. Според него „писател е не онзи, който пише, а когото хората четат. Ако не те четат днес, можеш да очакваш посмъртна слава. На мен лично ми харесва да получавам радостите, докато съм жив. И не ме интересува колко голям ще бъде паметникът на гроба ми…”

Роден е в Будогошч, Ленинградска област, но от ранна детска възраст живее в Киев. През 1983 г. завършва Киевския национален чуждоезиков педагогически институт. В периода 1985–1987 г. работи като охранител в Одеската изправителна колония № 51.

Женен е за Елизабет Шарп, която работи като консултант в Британския съвет в Украйна. Този брак е причината той да промени религията – става протестант, присъединявайки се към църквата „Нов Йерусалим“. Има 3 деца и живее в Киев.

Започва да пише още в горните класове на гимназиалните класове. Завършва школа за преводач от японски език. Работил е като редактор на издателство „Днепър“. Днес той вече е автор на 13 романа и 5 книги за деца. През 1990 г. всичките произведения на Курков са издадени в Украйна от издателство „Фолио“, Харков. 15 години по-късно (2005) книгите му са издадени в Русия от издателство „Амфора“, Санкт Петербург. Романът му „Пикник на льду“ в Украйна е продаден в 150-хиляден тираж, което е в пъти повече от книги на други съвременни украински писатели. Книгите на Андрей Курков са преведени на 21 езика, вкл. и на български.

Курков е единственият писател от постсъветското пространство, чиито книги са в топ 10 на европейските бестселъри. През март 2008 г. романът му „Ночной молочник“ влиза в „дългия списък“ на руските литературни награди „Национален бестселър“.

Работи в Bell International college, Cambridge,[1] Англия и във Факултета по кино в Театралния институт в Киев, Украйна. Работи и като сценарист в киностудиото на А. Довженко. От 1993 г. е член на Съюза на кинематографистите в Украйна, от 1994 г. – на Националния съюз на писателите, а от 1998 г. – на Европейската киноакадемия и постоянен член на журито по връчване на нейните награди „Феликс“.

Награден е с френския Орден на Почетния легион (8 април 2014 г.).

По негови сценарии са заснети повече от 20 игрални и документални филми.

Курков, 2007
  • „Не приведи меня в Кенгаракс“ (1991)
  • „11 необыкновенностей“ (1991)
  • „Бикфордов мир“ (1993)
  • „Смерть постороннего“ (1996)
  • „Пикник на льду“ (1997)
  • „Добрый ангел смерти“ (1997)
  • „Милый друг, товарищ покойника“ (2001)
  • „География одиночного выстрела“ (2003)
  • „Последняя любовь президента“ (2004)
  • „Любимая песня космополита“ (2005)
  • „Приключения чепухоносиков“ (детская книга) (2007)
  • „Школа котовоздухоплавания“ (детская книга) (2007)
  • „Ночной молочник“ (2007)

Книги, преведени на български език

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Този колеж не е свързан с Кеймбриджкия университет.
  2. Издадените на български книги на Курков могат да бъдат описани като криминални романи, замесени с много психология и философия.